Магнетичното тракийското светилище
Тракийското светилище "Беглик Таш" е онова неземно чудо, което създава невероятната мистика, докосваща душата, омагьосваща сетивата и създаваща усещането за вечност. Светилището очарова със своя естествен скален ансамбъл. Съставено от сиенитни блокове с различни размери и форма, то образува т.нар. "in situ", получени в резултат на сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон. Същевременно "Беглик Таш" е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на цяла България. То е известно на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България, осъществени в годините след Освобождението на страната от османска власт.
Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сегашен гр. Приморско), на връх Китка, се намира скален връх, наречен от него „Апостол Таш“. Археологът описва обекта като скален блок с особена сърцеобразна форма, поставен наопаки върху скалната почва. През 1972 – 1973 г., в рамките на Археологическата експедиция „Аполония – Странджа“, под ръководството на проф.Александър Фол и проф.Иван Венедиков, обектът е посетен отново, като именно тогава са описани и изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата.
Експедицията документира и скален блок с орехообразна форма, с диаметър 12 м., положен върху други блокове като покрив на огромен долмен, под който може да се премине. През 2002 – 2004 г., българската археоложка Цоня Дражева от Регионалния исторически музей, гр. Бургас, предприема нови археологически разкопки. За три години екипът и почиства и връща по предполагаемите им места падналите мегалити.
Според археолозите, извършили сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости – най-ранните артефакти датират от VII – V век пр. Хр., а тези от по-късни епохи от IV – II век пр. Хр. до IV век сл. Хр.) се предполага, че то е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV в., като се счита, че дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство.
Поради огромният мащаб на светилищната територия е трудно "Беглик Таш" да бъде датиран еднозначно. Голяма е вероятността сакралното място да е с много по-ранна датировка – още от Новокаменната или Каменно-медната епоха.
Но какво всъщност представлява самото светилище? Проучената част се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност. Учените са установили, че "Беглик Таш" е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия. През второто хилядолетие пр. Хр. (но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подрежда някои от скалните късове, за да съгради своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце (много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона). В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.
Като разположение "Беглик Таш" заема централно място в региона – намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река "Ропотамо" с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив "Св. Параскева". Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. По своята същност мястото е изпълнявало функции, подобни на тези, които изпълняват манастирите в наши дни, а липсата на по-късно строителство върху него е запазило културните пластове и сакралните елементи в техния първоначален вид.
При археологическите разкопки, проведени през 2002 – 2004 г., там са открити множество артефакти: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., което дава основание на археолозите да стигнат до заключението, че "Беглик Таш" е реализация на универсалния модел на вярата, свързана с почитането на Бога Слънце и Богинята Майка. Светилището "Беглик Таш" се намира на около 6 км. в северна посока от гр. Приморско – в района на бившата правителствена резиденция „Перла“.
С всяка изминала година то става все по-популярно и посещавано както от български, така и от много чужди туристи.