Странджа

Странджа е планина с хилядолетна история. Като крайбрежна планина тя е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, векове наред са създавали среда за развитие на рударство, мореплаване и  търговия . Не случайно през 610 г. преди Христа на малък полуостров в северна Странджа е основана прочутата древногръцка колония Аполония (днешния гр. Созопол).

Най-старото известно на науката население на Странджа, както и на останалите наши земи, са древните траки - множество  племена от индоевропейски произход, които  са се формирали като етнос в средата на второто хилядолетие преди Христа, в земите между Егейско море и Карпатите. Техните постоянни войни със съседите довели до промяна на племенните им територии. В района на Странджа, през различните  столетия на първо хилядолетие преди Христа са живели различни племена - древнотракийските племена тини, асти, скирмиади, а малко по на север  мелинофаги и  нипсеи. Според историческите сведения странджанския край е бил населен с три етнографски групи – рупци, тронки и загорци. В продължение на столетия те са живели в непосредствен културно-битов контакт.

За историята на Странджа може да бъде казано и написано много - от най-древните исторически факти до най-съвременните научни изследвания и доказателства. "Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в гр. Малко Търново (датира от 2-ри век пр. н. е). "За Бога, странниче, не спирай по средата на пътя, а продължи, за да се насладиш на това море от девствени гори!", е казал един български писател в началото на XX-ти век. Не можем да не се съгласим с тях.

Природата на Странджа е благословена, защото съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Скритият смисъл на древния надпис е ясен - Странджа, населявана от хора още от праисторически времена, според вярванията на древните хора дава силен дух и здраво тяло. И до днес всеки, който дойде в тези земи, се вълнува от богатството на странджанската природа, прекланя се пред паметниците на древната култура, очарован е от духовното наследство, запазено в обичаите, традициите, фолклора и митологията на местните хора. Странджа не е отъпкана туристическа пътека, а едно прекрасно и уникално туристическо приключение

В Странджа всеки се чувства като дете на майката природа, добре защитено от убийствената шумотевица на съвременната цивилизация. Тихата смиреност на малките селски църкви и параклиси подхранва вярата, защото в никое друго място тя не е съхранена така добре, както в малките селца Бръшлян, Заберново, Кости, Българи и много други. Около аязмите (лековити извори) историите за магьосници, феи и елфи са все още живи, така, както е жив и древният обичай "нестинарство" (танци върху огън). Старите странджански къщи, изпълнени с топлина и гостоприемство, предлагат едно целебно усещане за истинско спокойствие.

Главните речни артерии в Странджа са реките "Велека" и "Резовска". По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др. Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на с. Граматиково.