Град Созопол

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Разположен е на живописен полуостров в южната част на Бургаския залив, на около 30 км. от гр. Бургас и на 6 км. от гр. Черноморец и "Boutique Villa Amalia". Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. По-късно то е променено в Аполония - в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. От късната античност Аполония е известна като Созополис, Созополи, в превод град на спасението, избавлението или оздравяването. През османския период името се видоизменя в турското Сизеболу или Сизеболи.

След Освобождението се налага българската форма Созопол. Най-ранното селище в района възникнало в края на V век пр. Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия "Медни рид". Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. След разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491-518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места те са престроявани и доизграждани.

През 1366 година, при похода на граф Амадей VI Савойски към българското черноморие (1366-1367), градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година, след дълга обсада и въпреки помощта на венецианските и генуезките кораби, градът пада във властта на османските турци. През 1629 година те опожаряват и унищожават всички манастири и църкви. След тези опустошения Созопол отстъпва своята водеща роля в региона.

По време на Руско-турската война, на 15 февруари 1829 година, руският флот извършва десант под ръководството на контраадмирал Михаил Николаевич Кумани и завзема Созопол. Руските войски са подпомогнати от българо-гръцкото опълчение, сформирано от населението на града и околността. Крепостта е превърната във временна база на Черноморския флот. След подписването на Одринския мирен договор (1829 г.) Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски. По-късно градът става голям риболовен център по българското Черноморие. В него се открива Рибарско училище, което подготвя както кадри за модерен риболов с кораби, така и кадети за военноморските сили.

След антигръцките погроми в България през 1906 г. са затворени и отчуждени всички гръцки църкви и училища, а седалището на епархията е преместено във Василико и по-късно в Истанбул. През същата година Созопол напускат и 1045 гърци, които се заселват предимно в Тесалия. Част от гръцкото население на Созопол, което се изселва през 30-те години на XX век, основава днешното гръцко село Созополи.

Казват, че където и в Созопол да направиш копка, все ше достигнеш до нещо безценно. Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година. Тогава френски екип под ръководството на френския консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античния град Аполония Понтика.

Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г. във френското научно списание „Ревю аркеоложик”. Откритите от френските археолози антични артефакти са предадени във фонда на "Лувъра" в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от XVII-XIX век преди Хр., позлатен венец на тракийски владетел и изящен бюст от варовик на аполонийска жена от III век преди Хр.

Едни от най-значителните разкопки са проведени между 1946 и 1949 година под ръководството на Иван Венедиков (публикувани са в сборника "Аполония").

От 2010 година в старата част на града са проведени и мащабни археологически разкопки, които доведоха до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековния митнически пункт, няколко керамични и металургични пещи, леярни. През същата година при археологически разкопки на близкия остров "Св. Иван" бяха открити мощите на "Св. Йоан Кръстител".

Днес ценната реликва се пази в храм „Св. св. Кирил и Методий” в центъра на града и привлича поклонници от цял свят. Старинният Созопол с мощите на "Св. Йоан Кръстител" бе победител в класацията "Чудесата на България" през 2011 г.През зимата на 2011-2012 година екип български археолози, под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев, разкриха при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. От 2012 година разкопките започнаха да се извършват съвместно с френски специалисти, които в началото на същата година разкриха в местността "Месарите" голямо крайградско имение.

Днес Созопол е един от най-популярните морски курорти в страната. С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол беше обявен за архитектурен и археологически резерват, наречен "Старинен Созопол". Около 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на XIX в. оформят облика на резервата. Къщите в Стария град са изградени от камък и дърво и принадлежат към т.н. черноморски архитектурен тип. Сред по-известните са: къщата на Мариета Стефанова, къщата на Креаноолу, къщата на Тодор Загоров, къщата на Куртиди, къщата на Димитри Ласкаридис и други. За туристите интересни обекти за посещение са Археологическия музей и Художествената галерия.

Едни от най-големите събития в Созопол са Празниците на изкуствата "Аполония" (в първите дни от септември) и посрещането на Джулая (30 юни – 1 юли). Артистичната атмосфера на Созопол, закътаните улички на Стария град, романтичните и кокетни хотелчета, ресторанти и атракциони ежегодно привличат хиляди туристи от цял свят.